в секундата, в която усетя, че градиш обобщени образи в писането си
или че ме поставяш под знаменател
или че си въобразяваш, че си ме "разгадал", че съм ти "като отворена книга" и някакви други такива невъзможности
вече съм се здрависала с теб за довиждане.
не го правя нарочно, честна дума! идва ми от възпитанието, от начина на мислене, от въображението, което рита и беснее
и много се ядосва на "такива като тебе".
