rawr.

струва ми се съвсем просто -

в секундата, в която усетя, че градиш обобщени образи в писането си

или че ме поставяш под знаменател

или че си въобразяваш, че си ме "разгадал", че съм ти "като отворена книга" и някакви други такива невъзможности

вече съм се здрависала с теб за довиждане.

не го правя нарочно, честна дума! идва ми от възпитанието, от начина на мислене, от въображението, което рита и беснее

и много се ядосва на "такива като тебе".